Борхес е казал: "Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги; да разгръщаш на петстотин страници една идея, която чудесно може да бъде изказана за броени минути". Жалко, че го е казал доста след смъртта на Роже Мартен дю Гар, и последният не е могъл да се вслуша в тези мъдри слова.
За романа: заглавието "Семейство Тибо", и внушителният обем от почти 2000 страници, подготвят читателя за класическа семейна сага. Такава, каквато е разгърнал Голзуърди на многото томове на "Форсайтови". Тук, обаче, нещата не стоят съвсем така. Членовете на семейство Тибо, за които ни разказва романа, са само трима. И, за да се достигне този колосален обем на творбата, естествено е писателят да изпада в невероятно дребни детайли в словоизлиянията си, излишни и на много места - категорично ненужни.
Доколкото разбирам от биографичната справка, дю Гар е писал "Семейство Тибо" в продължение на цели 18 години, с прекъсвания, и с дописване. За мен стана ясно, че авторът е имал различни идеи, които вместо да вложи в няколко отделни творби, е решил да обедини в една, експлоатирайки създадените от него образи до изтощение (най-вече читателско). Смятам, че с оглед избягване на непоследователността на идеите, заложени в романа, би било добра идея авторът да напише поне три отделни книги, в които да представи основните теми, застъпени в произведението, със съответните им три различни сюжета, и с различни герои.
Идейно и житейски неоправданата трансформация на Жак Тибо от богато и нелишено от лукс дете на богато капиталистическо семейство, в непримирим социалист и пацифист, борещ се за правата на работниците, би могла да бъде спестена на читателите, с представянето на идеите на евросоциализма и интернационализма чрез разгръщането им в различни произведения. Впрочем, макар и излишно многословен, авторът не благоволява да обясни защо и как Жак претърпява катарзиса, който го превръща в социалист.
В "Смъртта на бащата", както и на няколко други места из книгата, в шокиращи, откровено гнусни и никому ненужни подробности се описват детайлите на физическата смърт на индивида. В също толкова дребни детайли, на стотици страници бива описана предвоенната политическа обстановка във Франция (и частично в Германия и Австрия), както и тази на международното работническо социалистическо движение в Европа през 1914 г., с позоваване на имена, цитиране на речи и изказвания на политически лица, актуални за времето си. Все неща, несъвместими с концепцията на безсмъртната литературна творба, оставаща актуална през вековете.
Ако трябва да се признае нещо на автора, това, според мен, е ранното провиждане на безсилието и яловостта на приложния социализъм в реалния живот и политиката. Идеологически несъвършен, той бива разкъсван отвътре от самите си създатели и последователи, още преди да се е реализирал като политика на национално, и както уви се е доказало емпирично, и на международно ниво (през и чрез Интернационала). ( )

723. The Thibaults, by Roger Martin Du Gard translated by Stuart Gilbert (read 7 Feb 1963) (Book of the Year) I found this book and its sequel Summer 1914 utterly absorbing and memorable. On Dec 5, 1964, almost two years after reading this book and its sequel, Summer 1914, I said: Martin du Gard's story has grown in my mind since I read it. I often think of different parts of it, maybe because it was so long. But it was vividly written , and shocking in some ways. ( )

as awarded the Literature Nobel Prize for "The Thibaults." Written between 1922 and 1929, this 800-page chronicle of a Parisian family is a rewarding work for readers interested primarily in psychological motivations of complex, life-like characters.
The book consists of six novels of varying length, although reading the novels out of sequence may result in a lack of overall clarity. The setting of the first novel is 1898, while the last novel concludes in 1913.

The panaoramic novels of Leo Tolstoy and Fyodor Dostoyevsky were the main literary influences on du Gard's writings. Like those famous Russian authors, du Gard applied objectivity to produce incorruptible realism.

Roger Martin Du Gard's masterpiece, LES THIBAULT and SUMMER 1914 were published between 1922 and 1940. The novels follow two bourgeois families, one Catholic and the other Protestant, and depict the degeneration of society prior WW I. The principal characters are Jacques Thibaut, a socialist revolutionary, and his brother Antoine, a Cartesian doctor who seeks change through evolution. Jacques and Antoine are opposing personalities – when one is restless the other is calm – and the first two volumes of the series focus on their conflict. Both fail to see the signs of the approaching war. Jacques distributes pacifist pamphlets by air, his plane crashes and he is accidentally shot as a spy. Antoine is caught by a gas attack. His health rapidly deteriorates but he keeps a diary recording his thoughts and finally commits suicide.

Trained as a paleographer and archivist, Martin du Gard brought to his works a spirit of objectivity and a scrupulous regard for details. For his concern with documentation and with the relationship of social reality to individual development, he has been linked with the realist and naturalist traditions of the 19th century. His major work was Les Thibaults, a roman fleuve about the Thibault family, originally published as a series of eight novels. The story follows the fortunes of the two Thibault brothers, Antoine and Jacques, from their prosperous bourgeois upbringing, through the First World War, to their deaths. If intelligence is the word for Jules Romains, integrity is the word for Roger Martin du Gard. There are many who rank Martin du Gard above Romains and would, indeed, place him among the three or four greatest living novelists. He was awarded the Nobel Prize for Literature in 1937 ( )